За Петър Москов и злополучните му критици Критиките към министъра на здравеопазването идват от толкова страни, че непознаващите положението могат сериозно да се объркат . Или пък току да си помислят, чe нещата в момента са ОК и не бива „да се разбутват”. Опитват се да изкарат Москов организатор на хаос и инвеститор на напрежение в системата. Система, в която сега засега няма много системност . В общественото пространство не се чуват ясни упреци за главните виновници за почти неспасяемото положение , именно – ВСИЧКИ правителства след това на Костов/Семерджиев. Налага се впечатлението , че където Москов пипне става по-зле. Гласове надигат ОПЛ, БЛС , асоциациите на частните и общинските болници и т.н. Къде обаче е заровена причината за атаките срещу Москов ? Кое е оновното, главното, голямото ? Нечии интереси ли ще засегнат промените или ще попречат на здрав(н)ите сили да продължат полета си на хуманност и човеколюбие ? Истината е следната. Повечето от критиките към Москов засягат периферни, несъществени неща. Такива са въвеждането на пръстовия идентификатор например – момент наистина спорен , но изключитеелно дребен. Такава беше „аферата” с ваксините. Това са лостове да се отдели Москов от властта, макар че дълбоката причина е друга. Говори се за някаква „реформа”, в което понятие се смесва всичко, което Москов се опитва да прави, цялата му борба с ентропията, стремежът му да направи от здравната джунгла здравна СИСТЕМА. Та на темата . Основното , предизвикващо броженията е волята на Москов да въведе императивна здравна карта на болниците, работещи с обществения ресурс, т.е. с парите на НЗОК и да спре доплащанията. Това значи и че когато е необходимо спешно лечение , здравноосигуреният ще го получи веднага и безплатно. Ако не е спешно - допълнителен, втори пакет услуги - е възможно да се чака. Но пак всичко ще бъде безплатно за осигурените . Това значи, че ако пациент избере да се лекува в болница извън картата, че плаща цялото си лечение и касата няма да поеме нищо от стойността на лечението. Общо взето това е идеята. Разбира се, като болниците работещи с касата намалеят е ясно, че условията в тях ще се подобрят за пациенти и работещи, спор не може да има. По-гпуби сметки стойността на КП трябва да се повиши пон с 30 %. Е, няма как всички да са доволни. Частните болници, много от които няма да имат достъп до обществения ресурс ще фалират. Привилигированото положение, в което са се поставили сега – разбирай работа с касата доколкото е изгодна, двойно финансиране по цени определени от мениджмънта, доплащания за консумативи, екипи и пр. - няма да как продължи. Оттам идва основната съпротива. Става въпрос за милиард или милиарди. Или стотици милиони. От НЗОК могат да кажат колко дават те. Колко идва от криентите няма как да се разбере. Какво е положението в момента ? Защо не може повече да продължават нещата както досега ? При нужда от напр. 180-190 болници (толкова биха били ако екстраполираме броя им в Германия или Австрия например) – у нас са около 320. Това стана възможно поради безотговорното сключване на договори с НЗОК с нови и нови болници последните 15 години. При това степените на свобода за частните и другите болници са различни. Големите областни болници са в най-неблагоприятно положение. Те няма как да функционират успешно при положение, че 1. Частните болници им отнемат ресурса на леките случаи 2. Поемат недофинансирани пациенти от НЗОК 3. Лекуват неосигурени, понежее просто няма къде .4. Трябва при това да поддържат широк спектър от компетенции и технологии. Който няма хал-хабер от здравеопазване, може и да запее мантрата за свободната конкуренция, правото на пациента на избор и т.н.. Тук трябва да напомним разликата бежду болницата и хотела. А тя е, че хотелът може лесно да работи с 30, 50 или 90 % капацитет. Болницата не може. За да поддържа целия спектър от услуги, специалисти и технологии, тя трябва да е постоянно натоварена на поне 90 %. Т.е. Броят на на болниците не може да е безкраен при определено население. А нашето е 7,5 милиона. Освен това - защо конкуренцията трябва да на мееждуквартално ниво ? Някой преброил 22 ортопедии в София ....Защо конкуренцията да между 190 а не между 330 болници ? Не е ли същото ? Какво имаме в момента ? Амбивалентен статус . Хем осигуреният е осигурен, хем не е . Оказва се , че трябва да доплаща за най-различни неща, сам да търси кой да го лекува, да търси в коя болница какво се прави и т.н. Има ли нещо добро в тоя хаос ? Да, има . Срещу някой лев можеш директно да бъдеш лекуван от шефа на клиниката или друг извстен специалист. Такова нещо в Германия например не е евъзможно. В общия случай пациентът няма никакъв избор кой да го лекува, до известна степен може да избира болницата . У нас положението напомня джунгла, в която делото за спасяване на давещите си е тяхно лично дело, и който има пари може да се радва на обсужване в коя да е болница и кой да е лекар. Може би българите искат точно това ? Трябва да бъдат питани. Но не е много ясно при това положение осигуреният такъв ли е или не е ? Или е полу-осигурен ? Ощ за Германия , чиято систма не твърдя, че идеална . Идеална система няма. Но доволството на ползвателите е като че ли по-голямо от това у нас, както и доверието в лекарите. Разбира се, броят на болниците и леглата , работещи с касите се регулира (както иска Москов). Доплащания няма (както иска Москов). Който се лекува в болница, неработеща с касите плаща 100 % стойността на услугата сам. И т.н. Следват продължение, уточнения и коментари ...,